Глава ІІ
Методи за анализ

4. Статистически методи за анализ
 
В дейността на ИАР статистическото изследване на оперативната обстановка и престъпността е толкова значимо за изучаването на същностните им страни и на присъщите им закономерности, колкото е значимо за управлението на системата на полицията създаването на локални и централни бази данни в Автоматизирани информационни системи.
Ежедневно ИАР извършва самостоятелно статистическо наблюдение на оперативната обстановка и престъпността, събирайки необходимите статистически сведения за състоянието, структурата и динамиката им от различни информационни източници, в това число предимно от Автоматизирани информационни фондове. Това е първият етап на статистическото изследване.
Статистическата групировка е вторият етап на статистическото изследване. ИАР извършва систематизация на статистическите сведения и данни с оглед[30] на информационно-аналитичните му задачи. Обобщават се сведенията и данните за криминалните прояви и нарушенията на обществения и вътрешния ред, резултатите от работата на отделните служители и други индивидуални явления, при което се преминава от сведения за отделните единици към статистически данни, отнасящи се за качествено еднородни в някакво отношение групи. Статистическата групировка е преход от единичните случаи, прояви, факти към обособяване на групи, случаи, отнасяне на единиците на изучаваната съвкупност от криминални прояви в съответни групи, към изброяване и записване на броя на единиците във всяка група[31].
Резултатите от статистическата групировка се отразяват в статистически таблици, една от които е първична статистическа таблица (2.4).

Видове структуроопределящи престъпления

Регистрирани извършени престъпления по Уч., по дни от седмицата

Общо регистрирани извършени престъпления за РУ за седмицата  

Регистрирани разкрити престъпления по Уч., по дни от седмицата

Общо регистрирани разкрити престъпления за РУ за седмицата

Уч.

1

Уч

2

Уч

3

Уч.

4

Уч.

1

Уч

2

Уч

3

Уч.

4

1. Убийство

1..

.....

1...

......

..........2............

....

..

1

...

.........1...........

2. Опит за убийство

....

.1..

.....

.1....

..........2............

1..

..

..

1.

..........2...........

3. Изнасилване

1..

.....

.....

.......

..........1............

.1.

..

..

...

..........1...........

4. Блудство

....

.....

.....

......

........................

....

1

..

...

..........1...........

5. Грабеж

..2

1...

.....

2.....

..........5............

.1.

1

1

2.

...........5..........

6. Кражби

10

8...

9...

5....

..........32..........

5..

4

4

2.

..........15.........

И така нататък

....

.....

.....

.......

.......................

....

..

..

...

.....................

Общо за полицейската организация

.......................

.........................

.......................

.....................

 
В таблица 2.4 се съдържат примерни резултати от статистическата групировка по място и по време на числените характеристики на изучаваните явления, които ИАР анализира за целите на управлението на полицейската организация.
Групировката по място (пространствена групировка) представлява пространствено разпределение на видовете структуроопределящи престъпления. В посочения пример групите обхващат отделни общини. Респективно, в зависимост от нивата на анализ групите може да обхванат различни по мащаб отделни административни поделения – микрорайони, райони, области и т.н. Може да се формират и групи, представляващи пространствено разпределение на престъпленията в градски или селски центрове, в промишлени или търговски центрове и зони, както и по отделни видове структуроопределящи престъпления (терористични актове или престъпления с наркотици), по отделни обекти на посегателство (училища, “зарибявани” с наркотици) и т.н. Групировката по място дава възможност на ИАР да извърши анализ на престъпността или оперативната обстановка по места с минимален разход на технологично време.
Групировката по време представлява отграничаване на периодични съвкупности от данни за престъпленията като групи от цялата им статистическа съвкупност (характеризираща по-големия анализиран период). Големината на групите зависи от големината на възприетите подпериоди (по 24-часа в анализи за 7-дневен или 10-дневен период, по 1 седмица в месечен статистически отчет и други). Може да се групират статистическите данни за престъпленията и по дължините на подпериодите на тъмната и светлата част от денонощието.
Подпериодите в групите трябва да са еднакви по количество. Групировката по време дава възможност на ИАР да извърши сравнителен анализ на престъпленията по дни от седмицата или на състоянието на оперативната обстановка в началото, по средата и в края на анализирания период.
Групировката по място и групировката по време се прилагат при статистическия анализ на обекта на анализ, когато той се разглежда в статика, т.е. при преднамереното му пространствено-времево отграничаване в социалното пространство и време. Субектът на анализ се абстрахира от движението и развитието му, а се съсредоточава в статичното му състояние и структурата му от позициите на системно-структурния подход. Но статистическите групировки стават изходно начало на анализа на динамиката (развитието) на обекта на анализ, при който трябва да се разкрият измененията, които настъпват в състоянието и структурата му (разгледани в “покой”).
  
Измерването на скоростта, на изменението, на характера и закономерностите, на тенденциите в движението и развитието на обекта на анализ представлява конкретното съдържание на анализа на динамиката му. В производна балансова таблица (2.5) и полигон на разпределението на данни (2.7) (по-нататък в текста) може да се отразят и съответно да се изобразят състоянието и динамиката на обекта на анализ. Например, ако обектът на анализ е състоянието и динамиката на оперативната обстановка за 1-месечен период с разпределение на общо 200 регистрирани извършени престъпления (и общо 180 регистрирани извършени престъпления за предишния месец), в балансовата таблица трябва да се комбинират данните за престъпността в началото и в края на месеца и данните за престъпността, за всяка седмица поотделно.
 
2.5

Група

 

Месец .09. 2008 год.

Първа седмица от мес.10.

Втора седмица от мес.10.

Трета седмица от мес.10.

Четвърта седмица от мес.10.

Общо за месец .10. 2008 год.

Брой регистрирани извършени престъпления от дадена група (месец, седмица)

    180

    47

    67

     47

    39

    200

Процентно разпределение

    100,00

    23,5

    33,5

     23,5

    19,5

    100,00
 
 Производна балансова таблица                                                         
 
Като пример за производна балансова таблица можем да посочим също и таблицата за брой регистрирани извършени и брой разкрити престъпления (с брой извършители), която се изготвя в Автоматизирани информационни фондове – ОДМВР и след принтиране на хартиен носител се предоставя за ползване на началник сектор “Криминална полиция” и ИАР. В нея от началото на текущата година до момента X, Y, ... Z се комбинират общ брой регистрирани извършени престъпления с брой регистрирани извършени престъпления за всеки ден, като в края на всеки месец се сумират и брой разкрити престъпления.
Производните балансови таблици се прилагат в процеса на планирането на управленско-оперативните мероприятия за предстоящ период на работа на полицейската организация.
С помощта на относителните показатели на динамиката (темповете на развитието) се отразяват посоките (тенденциите) и скоростта на развитието на състоянието на оперативната обстановка или структуроопределящите видове престъпления във времето, темпа на развитието им. Те характеризират чрез числени отношения степента на изменението на обема на еднопорядкови съвкупности от данни за отделни елементи на състоянието на оперативната обстановка или за отделни структуроопределящи видове престъпления, отнасящи се за различни периоди или за различни моменти във времето[32].
Чрез относителните показатели на динамиката на явленията и процесите всъщност се извършва техният сравнителен анализ във времето и се установяват тенденциите на развитието им. Тук от особено значение е да се определи точно базата на сравнението. Обикновено в практиката на аналитичната работа тя предимно е непостоянна (променлива). Непостоянната база на сравнение се изразява в сравняване на абсолютни показатели на изучаваните явления и процеси в съседни моменти или периоди. Например при изясняването на посоките на развитие (тенденциите) на състоянието на оперативната обстановка за 6-месечен период субектът на анализ би следвало да сравнява абсолютните показатели за отделните елементи на обстановката с абсолютните показатели за същите на предишния 6-месечен период от текущата година, както и с абсолютните показатели за елементите от сходния 6-месечен период от предишната година.
Ако ИАР се интересува от общата динамика на дадени явления и процеси за по-продължителен период (над 2 години) би следвало да избере постоянна (неизменна) база на сравнение. Такава представляват абсолютните показатели за някакъв преломен или особено важен период, избран от субекта на управление. Например периодът на криминалния взрив в България през 1991 и 1992 година, свързан с революционни изменения в обществено-политическата сфера и с политическа и икономическа криза или периоди на приемане на нов наказателен закон и внасянето на съществени промени в него[33]. Тук през целия процес на анализ се извършва сравняване на всички абсолютни показатели на изучаваните явления в общата им динамика през няколко периода (години) с едни и същи абсолютни показатели на постоянната база – визираният преломен или предпочитан важен период (година).
В зависимост от целите на анализа се избира постоянна или променлива база на сравнение. Това определя и два вида относителни показатели на динамиката – относителни показатели с постоянна база на сравнение и относителни показатели с променлива база на сравнение. Те се използват във форма на коефициенти или на проценти за сравнителен анализ, разкриващ степента на увеличаване или намаляване на сравняваните относителни показатели спрямо постоянната или променливата база на сравнение[34]. Например, в аналитична таблица за престъпността във Великобритания (2.6) субектът на анализ е отразил абсолютните и относителните показатели на документираните престъпления в съседни периоди по 12 месеца при променлива база за сравнение.
2.6

Престъпления, документирани от полицията

Период – октомври 1998 г. – септември 1999 г.

Промяна в сравнение с предходните 12 месеца

 

   Промяна в %

Насилие срещу личността

      551422

       26493

           5.0

Сексуални престъпления

      37492

         802

           2.2

Грабежи

      74843

      11935

          19.0

Общ брой престъпления с употреба на насилие

     663757

       39230

           6.3

Кражби с взлом

     935423

    - 37844

        - 3.9

Общ брой на кражбите и манипулиране (разпореждане) с крадено имущество

    2219812

       30717

         1.4

Кражби на и от моторни превозни средства

    1072241

    - 12036

      - 1.1

Измами и фалшификации

     312151

       70338

       29.1

Криминални щети

     908585

       21486

        2.4

Общ брой на имуществените престъпления

    4375971

       84697

       2.0

Престъпления, свързани с наркотици

     129782

    - 13071

    - 9.2

Други регистрирани престъпления

      64701

       3733

     6.1

Общ брой престъпления

    5234211

     114588

    2.2
     Относителните показатели на динамиката с променлива база за сравнение са получени като се раздели всеки от сравняваните показатели на базата и полученият коефициент се умножи по 100[*].
Със статистическите методи ИАР може да измерва размера, обема или нивото на процесите в полицейската служба, резултатите от дейността на състава и криминогенните явления. Чрез тяхното измерване става възможно те да се обяснят научно и да се формулират стратегията и тактическите действия на системата на управление на службата.
Най-често в практиката на ИАР се налага да се изчисляват средни величини. Необходимостта от изчисляването на средна величина се явява поради вариацията на отделните признаци на явлението. Средните величини са статистически характеристики за центъра на изследваното разпределение, т.е. струпването на единиците (факти, процеси или действия) около едно значение на отделен признак[35].
Средната величина е резултат от съвкупното действие на редица условия. Тя дава възможност сред случайните, многобройни и често пъти противоположни отклонения при индивидуалните случаи да се намери една характеристика, отнасяща се за цялата съвкупност. Като характеризира с една величина цялата маса от случаи от съответен признак, средната се абстрахира от количествените значения на признака при всеки отделен случай.
Най-разпространеният вид средна величина е средната аритметична. Тя отговаря най-добре на изискванията за усредняване на криминогенните и некриминогенните явления и процеси при изготвянето на аналитичните справки и доклади.
Средната  аритметична представлява частно, получено чрез разделяне сумата на вариантите на статистическия признак на техния брой. Ако с получената средна се заменят отделните варианти, сумата от тях и тая от средните ще бъде равна - получава се т. нар. определящо уравнение.
Например, ако от пет групи от сектор „Криминална полиция“ в РУ, всяка от които е с приблизително равен брой оперативни работници в сравнение с другите групи, през годината са получени оперативно интересни агентурни сигнали от всяка група, както следва: 200, 220, 210, 180, 240, за да се изчисли средния брой сигнали, получени от един оперативен работник за всичките групи, трябва да се съберат посочените числа и да се разделят на техния брой, а именно:
          сигнали от 1 оперативен работник
Ако отбележим средната аритметична величина със символа х,сборът от величините, отразени в отделните членове на реда със a (гръцката буква сигма), а значенията на всеки член на реда с х (х1, х2, х3,... хn) и броят на членовете на реда с N, тогава изчисляването на средната аритметична от горния пример е следното:
 [36]
При това сборът от значенията на всеки член на реда (?) не се ограничава поради опростяване на значенията, тъй като се сумират всички членове на статистическия ред. ? се използва, когато честотите (броят на случаите) са еднакви. В нашия пример отделните сигнали са получени от приблизително равен брой членове в оперативните групи.
Ако се допълнят данните от горния пример и се приеме, че численият състав на отделните групи е твърде различен, тогава положението е следното: по 200 сигнала са получени от 6 ОР-ци в една група, по 220 сигнала - от 9 ОР-ци в друга група, по 210 сигнала - от 4 ОР-ци в трета група, по 180 сигнала - от 7 ОР-ци и по 240 сигнала - от 5 ОР-ци в четвърта и пета група. Средната аритметична величина в този случай се изчислява като частно от сумата на произведенията на сигналите на броя на ОР-ци и сумата от ОР-ци в сектора:
  
За всеки вариант на признака броят на случаите може да се изрази чрез символа f, тогава формулата е следната:
[37]
Посочената формула е на средната аритметична претеглена (сложна).
Тя се изчислява, когато броят на честотите (броят на случаите) е различен - във втория вид на примера оперативно интересните сигнали се получават от нееднакви по количествен състав оперативни групи.
В практиката на ИАР се прилага и графичното изобразяване на оперативните данни. То позволява да се постигне тяхната нагледност, особено при съпоставяне на няколко редици от данни, нанесени в една координатна мрежа - например при изобразяването на данните за регистрираните извършени престъпления и съответно за разкритите престъпления в 7-дневната и 10- дневната аналитична справка за състоянието на оперативната обстановка на обслужваната територия.
Графиките позволяват да се разкрие състава на анализираните съвкупности от данни и факти, тяхната структура и изменение във времето, да се облекчи сравнението на данните. Твърде подходящи за информационно-аналитичната работа са полигонът на разпределението на данни и хистограмата.
Полигонът на разпределението представлява многоъгълник в правоъгълна координатна мрежа, в която величината на признака се нанася на оста на абсцисата (Х), а честотата - на оста на ординатата (У) (2.7) . Например, ако има разпределение на общо 200 регистрирани извършени престъпления за месец .10. 2008 год. в Н-ската ОДМВР в 4 групи (седмични подразпределения) (вж. данните от таблица 2.5), това може да се представи по следния начин. Избира се мащаб: за величината на признака (брой регистрирани извършени престъпления) за една група (едноседмичен период) - 1 деление на оста Ох; за честота 10,0 % - 1 деление на оста Оу . На оста Ох се нанасят 4 деления за 4 седмични периода, а на оста Оу - 10 деления (за регистриране на честотата). Нанасят се точки с координати х1=1, у1=2,35; х2=2, у2=3,35; х3=3, у3=2,35; х4=4, у4=1,95. Получените точки се съединяват с начупена линия и се получава полигона на разпределението на данните.
 
Полигон на разпределение на статистически данни за престъпността
 
Хистограмата на разпределението на данните се прилага за графично изобразяване на интервални редове с данни и представлява многоъгълник, построен с помощта на граничещи си правоъгълници, наредени един до друг (2.8). По оста на абсцисата се нанасят границите на интервалите, по които се построяват правоъгълниците с височина, пропорционална на плътността на разпределение на съответните интервали. Например, ако има разпределение на 100 ОР-ци от криминална и икономическа полиция в Н-ската ОДМВР по възраст, това може да се представи така:
 

ВЪЗРАСТ

До 23 г. 

23-31 г. 

 31-39 г. 39-47 г. 47-55 г. 55-63 г.

Численост на ОР от дадена възраст, про­центно раз­пределение

 

19,0

 

23,0

 

22,0

 

16,0

 

14,0

 

6,0

 
Тогава хистограмата на това разпределение на данни ще има следния вид (вж. 2.8):
На хистограмата на разпределение на статистически данни (2.8) общото число лица във всяка възрастова група се изразява чрез площта на съответния правоъгълник, а общата площ на хистограмата е равна на числеността на общата съвкупност от ОР-ци.
 
Бележки:
 
[30] Мишев, Г. и Цветков, Ст. Статистика за икономисти. С., УНСС, Универс. издат. “Стопанство”, 1998, с. 20.
[31] Мишев, Г. и др. Цит съч., с. 24-25.
[32] Станев, Л., Гатев, К., Мутафов, Н. Обща теория на статистиката. В., Книгоиздат. “Георги Бакалов”, 1974, с. 222.
[33] Айдаров, Й. Криминология, с. 147,181.
[34] Станев, Л. и др. Цит. съч., с. 223.
[*] Относителният показател на динамиката на съвкупността от престъпления, документирани от полицията – 2,2 % се получава като се раздели 114588 (сравняван абсолютен показател на увеличението на престъпността като цяло) на базата 5234211 и полученият резултат се умножи по 100).
[35] Мишев, Г. и др. Цит. съч., с. 54.
[36] Станев, Л. и др. Цит. съч., с. 133.
[37] Пак там.


Обратно горе